Коби

Миналата неделя спортния свят бе шокиран от трагичната загуба на баскетболната легенда Коби Браян. Всички новинарски източници и коментатори отделиха време да ни напомнят блестящата кариера на бившия играч на Лейкърс. Детайлите за въртолетната катастрофа, която бе причина за трагичната загуба съпътстваха коментарите и новинарските емисии. Наблюдвайки телевизионните и интернет медии, нещо необичайно ми направи особено впечатление, което на пръв поглед лесно може да бъде пропуснато. В болшинството случаи заглавията за тази катастрофа акцентуваха върху името и титлата на Коби. Единствено Фокс Нюз имаха следното заглавие: “Коби Браян е сред загиналите 9 души в катастрофа на хеликоптер”. Бих искал да вярвам, че някой от редакторите съзнателно е избрал да акцентува върху трагичната загуба на девет човешки души, между които е и тази знаменитост. Може да греша, но е също възможно и други източници на информация по подобен начин да се опитат да обърнат нашето внимание върху голямата картина, а именно, че всеки един човешки живот е ценен, независимо от твоите лични постижения. Това, което трябва да осъзнаем е, че пред нашия небесен Създател, един ден, всеки един от нас ще застане “гол”. Твоите успехи, титли, или липсата на такива нямат никаква стойност пред Него. Единственото, което ще има значение с оглед на вечността е дали Той ще намери спасителна вяра в нас.

            Това не е критика към личността или живота на Коби Браян, нито искам да омаловажа неговите способности. Добре е също да имаме високи цели и стремежи, използвайки дарбите, които Бог ни е дарил.  Същевременно не го познавам лично, нито знам за неговата вяра. Бих желал да вярвам, че той е имал лично взаимоотношение с Този, който плати цената за нашите грехове. Но това, което Словото ни учи е, че Бог не гледа на външното, нито е загрижен за твоите житейски придобивки. Славата и овациите които можеш да постигнеш на този свят нямат никаква стойност във вечността. Заедно с Коби са били още 8 души, и дори да не знаем техните имена, възможно е те вече да са  записани в Книгата на вечения живот. Възможно е също тяхната награда да е много по-голяма на небето, независимо от скромния живот, който те са водили тук на земята.

            Тук е момента да си припомним, че утрото не е наше. Нашите дни на тази земя са вече преброени, и ние не можем да добавим и една секунда допълнително. Единствено Бог знае колко време ни остава. Плановете, които имаме за бъдещето могат да бъдат прекъснати в миг на око. Въпросът остава за чия слава живеем тук на тази земя. Кому служим и на кого уповаваме за нашето бъдеще тук или във вечността. Къде трупаме богатства? Тук, където молец ги изяжда, или в небесни места, където имат вечна стойност?