Манталитет на благодарност

С течение на годините тук в Америка, забелязвам една странна тенденция в обществото в което живеем, както и в мен самия. Това е, че става все по-трудно да  живеем живот на благодарност. От една страна са стандарта на живот и лъскавите неща, които рекламите където и да се обърнем ни предлагат. От друга, политиците и активистите, които ни бомбардират с всички тези права или привилегии, които те искат да ни гарантират, само да им дадеш властта.  И ако им обърнеш внимание много лесно можеш да се депресираш от мисълта, че нещо ти липсва или че си излъган от някой, който има повече от теб. В резултат, на това или живеем живот на завист и неприязън спрямо някой по-успял, или се втурваме да постигнем неща на всяка цена за ущърб на тези, които са най-близко около нас. В корена на проблема е стремежа да сравняваш себе си с някой друг, и в резултат твоята радост лесно може да бъде ограбена.

Като християни ние не сме застраховани от липсата на благодарност в нашия живот. Ние живеем в този свят заобиколени от всички тези предизвикателства, които могат лесно да ограбят мира ни. Дори и в църква сме изкушавани да гледаме в двора на брата или сестрата и да си мислим, че тревата е по-зелена от другата страна. Дали ще е работата, къщата, колата, или външния вид, не е трудно да се изкушим, сравнявайки се един с друг. 

Каква трябва да бъде нашата реакция в такъв момент? На първо място трябва да си припомним Кому служим, и на Кого дължим всичко, което имаме. И ако обърнем фокуса от нас самите ще осъзнаем, че не сме в контрол на нещата, и че ние не служим на себе си, а на Великия Творец. Този факт ще ни напомни, че всичко, което притежаваме е дар от Него, и ние сме само настойници и то временно, на тази земя. От друга страна ако се замислим Бог не ни е създал да бъдем напълно автономни. Колкото сме по-задоволени, риска е изкушението да си мислим, че нямаме толкова голяма нужда от Него.

И тук идва момента на един чисто практичен съвет. Вместо да гледаме колко зелена е тревата от другата страна, нека погледнем собствения си двор и да се погрижим за него. Дали това ще бъде моето семейство, моята половинка, или домът, с който Бог ме е благословил, нека да полеем собствената си ливада. Иначе казано да положим усилия с любов и търпение и Бог ще благослови и малкото, което Той ни е дал. В резултат на това всеки ден ще бъде за нас ден на благодарност.