Объркани приоритети

В едно наскорошно научно изследване, група учени водени от психолога Ричард Тополски, показа, че има ситуации, в които нашата обич към домашните любимци потъпква загрижеността ни към хората около нас. В това проучване сценария съдържа автобус без контрол, който е на път да сгази пешеходец и куче, пресичащи улицата. Имаш възможност да спасиш или човека, или животното. Учените добавят следните варианти, под човек: “международен турист”, “случаен минувач”, “далечен роднина”, “най-добрия приятел”, “баба/дядо”, “брат/сестра”. За куче опциите са били – твоето, или чуждо. Шокиращият факт е, че 40% от хората биха предпочели да спасят домашното си животно спрямо туриста, и 13% биха спасили нечие животно, вместо същия този нещастен чужденец. С промяната на категориите хора тези проценти намаляват, и най-добър шанс имат брата/сестрата. Но дори и те имат 3% шанс да бъдат жертвани в името на домашния любимец. В това същото проучване, полът на запитаните има голямо влияние. Жените са почти двойно по-склонни да спасят кучето ,в сравнение с мъжете. Несъмнено тенденцията е любовта към домашните любимци да измества грижата ни за човешкия живот. И докато в миналото тези животни са служели вярно в дома или на полето, в днешно време сякаш тяхната роля е да заменят човешките взаимоотношения. Тук разбира се не говоря за изключенията, където те могат да помогнат на човека в специални ситуации или за компания на хора в преклонна възраст. Това, което е необичайно са множеството клиники за животни, хотели, и услуги за тяхното благоденствие, които сякаш “никнат” навсякъде. Говорим за индустрия, която миналата година е прибрала над 225 милиарда долара само в Америка . Не случайно тенденцията сред младото поколение наречено “милениалс” е да отлагат браковете и децата, обръщайки се към домашните любимци да запълнят празнотата.

Нека отново да сверим часовниците си с Библията. Бог създаде целият този животински свят на шестия ден (Бития 1), който включва и домашните любимци, да служат на човека. Но единствено и само човека е създаден по Божий образ и подобие, и на него му е дадено да владее над цялото творение. Същевременно само човешката душа има нужда от спасение, и Исус дойде на тази земя да плати цената за човешките грехове. За нас единствено се говори, че имаме безсмъртна душа. И когато разчитаме на творението да задоволява нашите емоционални нужди, дали не избираме да го издигнем за сметка на “шедьовърът” на Божията ръка- човека? Къде е момента, в който нашите приоритети като Божии деца тук на тази земя са объркани? Истината е, че човешките взаимоотношения са сложни, и твърде често разочарованията траят по-дълго от радостите. Много по-лесно е да показваш любов и грижа към това, което не може да ти отговори наопаки. Но ние сме призвани да показваме любов към ближния, а не към бозайника. А един ден ще даваме отчет не за спасените бездомни любимци, а за безсмъртните човешки души.